Безнадеждно, но лесно.
И не можеше да забрави очите му, усмивката му, докосването му. Като обсебена... И беше сама в своята приказка. Толкова беше лесно да живее там и да вижда това, което иска, а когато отвореше очи... сивото ежедневие я поглъщаше без да й даде възможност да си поеме дъх.
И тя се разхождаше в дъжда. Капки дъжд, вали, вали, валиии... И будуваше по цели нощи, отвлечена от мислите си.
