И пак вали. Нищо, че сме май месец. Стоях под едно дърво и слушах как капките падат... сякаш пееха... Песен за любовта. Дори те. Сякаш целият свят съществува, заради това чувство.
Все едно...
И пак замечтах.
- Хей, ела с мен малко да се разходим.
- Вали.
- Няма значение. Плаши ли те дъждът?
Всичко изглежда някак си ново... и чисто. Като преродено. Дъждът носи живот... носи любов.
Той спря.
Целуна ме.
В дъжда.
Като по филмите – онези сополиви и сълзливи драми, където романтиката ти идва в повече и си казваш, че вече няма да ги гледаш. Но ти препоръчват еди-кой-си филм, бил много хубав, и въпреки това, което си си казал, го гледаш. И пак се разчувстваш, и пак плачеш, и пак мечтаеш това да се случи и на ТЕБ.
Ето една сбъдната мечта.
- Вир вода съм.
- Ела до нас. Ще изчакаш дъждът да спре.
И отивам. И чакаме. И пак...
- Ще ти дам някой мой суитчър. Не може да се прибереш толкова мокра.
И ето аз съм в неговия суитчър.
...
Още една сбъдната мечта.
Сладки думи. Сладки моменти.
Сладки като шоколад.
Не!...
И дъждът спря.
Ето един слънчев лъч. Втори, трети...
