Не бяхме дори приятели.
Просто познати, които си разменяха сладки думи...
Които чуваха това, което искаха.
Които се сърдеха, че другият не е това, което са си представяли.
Бяхме една илюзия...
Една лъжа, която всеки изгради сам за себе си.
Радост, която сами си носихме.
Рани, които сами си нанасяхме.
Просто защото не бяхме нищо повече от едно момиче и едно момче, които не знаеха какво искат.
Или пък знаехме много добре...