Музиката изпълваше душата й. Светлините галеха тялото й. Тя беше танцът. Беше погълната от нощта, от музиката. И сякаш беше сама, само тя в цялата дискотека, в целия свят. Тя и звуците. Тя, загубена в танца...
И усети познат аромат, и потъна в море от спомени. Усети докосване, тялото му се движеше в нейния ритъм. Толкова дълго беше копнеела за този миг... И се отдаде напълно. Отнесена от танца, зашеметена от него... беше наистина щастлива.
Незабравимо...
Убедена, че с края на нощта, ще свърши и магията, тя тръгна към хотела. Но една топла ръка я хвана и отново беше омагьосана.
Седнаха на плажа. Беше красиво. Пясъкът беше по-фин от всякога, всяка песъчинка се усмихваше, а морето тихо и спокойно шумеше. Сгушена в него, те чакаха изгрева. Слънцето, което щеше да се покаже само заради тях.
- Отдавна не сме били заедно.
- Мислех си за теб.
- И аз.
И това беше техният изгрев...
