Разхвърляни мисли в едно нереално пространство

Put yourself in my place
If only for a day
See if you can stand
.........

Why don't you try it, baby?

Стоя и си слушам една песен. Учудващо, след многото смях днес, невероятното лигавене и дивите песни, които пяхме, сега искам само да си легна и да знам, че не съм сама. А песента е The way you are на 46bliss и се повтаря ли повтаря Put yourself in my place......... и само се замислих, противно на всички очаквания сега да мисля точно за това – какво им е на другите? Имам предвид всеки си има своите познати, своите проблеми, своите преживявания, своите мечти... всичко си е лично негово. Той самият и всичко, свързано с него си е един малък свят. Когато хората се познават тези светове се припокриват, дори сливат. А когато попаднеш със своята реалност на място, където си обграден от съвсем чужди реалности? Какви са техните желания и копнежи, какво им е в главата на останалите? Качвам се на рейса, сядам до някаквя жена, пред мен някакво момиче слуша музика, до мен стой млад мъж... за какво си мислят, докато пътуват по познатия да болка маршрут? Или си минавам в парка по алеята, а на пейките насядали хора, които си говоряг, смеят се, четат или пишат, или просто си седят. И просто ми е интересно. Интересно ми е и да се видя отстрани – дали всички тези страшни неща са толкова страшни наистина. А и е по-лесно, когато не си себе си. Put yourself in my place, put yourself in my place, put yourself in my place................................ и така до безкрай.