Не концерт, а свят цял

Има една музика, която не отминава, не се забравя, не остарява, остава. Не е класическа, не ни

учи задължително на нещо, не е възвишена. Една такава…. музикантска е – жива, изпълва, душата ти заиграва. Балканска. Не можеш да седиш и да я слушаш. Не можеш и да си безразличен – обожаваш или мразиш. Когато я слушаш, чувстваш – диво, неконтролируемо, танцуваш, скачаш, викаш, пляскаш, смееш се, плачеш, крещиш. Такава е – освобождава духа.

Такава е музиката на Слави Трифонов. Онази неговата си, старата, която и ти можеш да запееш, и баба ти също. Тази, която докосва душите и сърцата на 4 поколения. 20 години творчество, което не може да се изпее в един концерт. Песни, които ще стигнат и за 15 биса и винаги ще има още някоя любима, останала неизпята.

Когато небето се изсипва върху ти, 70 000 пеят в един глас, въздухът вибрира от колективната енергия, очите ти са затворени, сълзите текат, защото твоята детска мечта Е реалност и в момента я изживяваш. Когато чувстваш, че си част от нещо голямо и осъзнаваш, че то се СЛУЧВА в момента на ТЕБ и всеки един миг е час.   

25.09.2015

PS: Благодаря за “Сватба”.