Всеки път имам пеперуди в корема, когато чуя Марио Бионди. Всеки път се разтрепервам от вълнение, когато говоря за Яна. Всеки път изпитвам благоговение, когато помисля за Галин. Всеки път се усмихвам, когато спомена Радена и Снежина. Всеки път сърцето ми се стопля, когато си представя Владо, Стефан и Вежен.
Всеки път в салона се чувтсвам, като че съм там за първи. Всеки път, когато лампите изгаснат, душата ми се стопля. Всеки път, когато го видя да пише Rose is a rose is a rose is a rose is a rose..., се чудя какво ли ще последва. Всеки път, когато ме разхожда в градината се удивявам от красотата й. Всеки път, когато го слушам да разказва за любовта си, искам да я изпитам и аз. Всеки път, когато го чуя да пее, искам да стана и да танцувам. С червена лента.
Май ми се гледа. Утре няма да е всеки път. Утре ще е 100-тният път, а аз нямам билет.
***
100 пъти "Приятнострашно"
"София. Мощна актьорска компания излиза утре вечер в Театър 199, за да изиграе заедно за 100-ен път "Приятнострашно" - топ спектакълът на Галин Стоев по пиесата на Яна Борисова. На сцената в сакралното мазе любовни страсти и неволи ще споделят и провокират Владо Пенев, Снежина Петрова, Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев и Вежен Велчовски. Изтънчената визия е на Юлиян Табаков. Както казва самата Яна, героите се разхождат в чувствен лабиринт - в него зрителят търси и открива асоциации, избира посоката и участва в алхимичните процеси, променящи персонажите. Защото щастието не идва с упътване за ползване, припомня авторката. "Този текст е за нюансите - на емоциите, отношенията и цветовете. Зад всяка казана дума се крие по една голяма история. Докато си седиш и нищо не правиш, може циклон да отнесе къщата ти, а ти да останеш в същата поза с усещането, че нещо става, но не си сигурен какво. За всеки, който пише, вдъхновението е скъп и труднонамираем наркотик. Когато го откриеш, се превръщаш в пианист, намерил пиано на пустинен остров", твърди Яна. Според нея голямата тема на "Приятнострашно" е щастието - то пък е променлива величина и никога не може да се превърне от теорема в аксиома. "Решението на теоремата има хиляди варианти и това ни превръща в емоционални математици", категорична е Борисова. За нея Галин Стоев е много добър диригент, Радена Вълканова и Снежина Петрова са принцеси, които пият чай в пустинята, и тя ги рисува, Стефан Вълдобрев и Вежен Велчовски са двете мъжки партии, които тя цял живот ще композира, а Владо Пенев е всичко, което Яна се опитва да опише.
Галин Стоев е не по-малко метафоричен. "Приятно страшно" е публичен разговор за интимността и проявленията й в съвременния свят. Пиесата маркира нетрайните и така необходими пространства на нежност. Това е поетика на копнежа в свят, който изключва докосването. Сцените носят органиката на документални записи, на подслушани разговори", твърди режисьорът. Представлението има два "Икар"-а, шест номинации и два "Аскеер"-а, а гастролите му из Европа са истински триумф."
