Dark Paradise

И се случва... Всеки път, когато я чуя. И лято да е, зима става. И светло да е, стъмва се. И щастлива да съм, сърцето ми трепва. И добре да съм, стомахът ми се свива. И Офелия умира от Любов. И ти идва да пееш, да пееш, с цяло гърло да пееш. И малко да плачеш. После я пускаш отново и отново, и отново. И светът на repeat се завърта. Оставаш с един спомен, една песен и един дъх. Да го пуснеш или да го задържиш? Няма значение, и в двата случая умираш. Един не стига.