 |
Много е хубаво. Обличаш се и тръгваш. Задължително е да си с
рокля. Едно се случва веднъж. Същото се случва втори път. Затваряш очи, стискаш
устни и мечтаеш да стане и трети. А след това отново и отново, и отново. Когато
ги отвориш, вече си изгубил бройката. Толкова пъти се е случвало, че вече не ти
се случва то на теб, а ти на него. И е страшно хубаво. Приятнострашно. Страшно приятно.
Колко го обичаш този град! И той ме обича. Знам го вече. Любовта ни е
споделена.
