Едно късо любовно писмо с адресат

Това е моята любов към театъра. Сядаш отпред, в едно удобно кресло, пред теб една сцена. Излизат хора, започват да говорят, ти започваш да се чудиш къде си и какво ти предстои. Предстои ти любов. Любов с текста, любов с визията, любов с актьорите, любов с публиката, любов със себе си.

И нищо друго не ти трябва. Само Lana Del Rey или The Mamas and The Papas, или Mario Biondi. С него е най-хубаво. Малката заличка, и ЕКИПЪТ пред теб, разказва нейните истории. И ти слушаш, слушаш, слушаш - Rose is a Rose is a Rose is a Rose... Ех!

- Какво си представяте, когато чуете тази песен?

Представям си, че съм пеперуда, която лети над Париж и кацам на върха на Айфеловата кула. Седя там. И го виждам долу - лежи на поляната и гледа към мен. Викам го, той се усмихва. Знае, че го обичам. И скачам долу. Той ме хваща и ме целува. И вече не съм пеперуда, а песъчинка, лежа на клепача му. Целувам го. Духва вятър. Излитам. Гледам го. Смее се и ме чака. Мигвам. И съм аз. В прегръдките му го целувам. Въртим се. Чувам "This is what you are". Силно е. И е навсякъде. Въртим се. Целувам го. До безкрай!

Хората от Оз - нямам търпение да се запозная с тях.