И след всичко си остава спектакъл, който трябва да гледаш. Дори и да не издържиш до края... Макар че тръгнеш ли си по-рано, ще изпуснеш красивата лудост на Офелия (Весела Бабинова), а тя наистина е прекрасна. Интелектуален е, дълъг е, странен е, и все пак, когато се събудиш на следващата сутрин откриваш, че е останал в главата ти и чувството е приятно. Харесало ти е! И си изненадан. Особено при положение, че като си излязъл от салона, главата те е боляла. Пък и Леонид Йовчев е същински Хамлет! Просто ти е кеф да го гледаш, да го слушаш, как от време на време се смее, как от време на време не се държи като датски принц, а като младо момче, осъществява контакт с публиката. Да не говорим за прекрасната сценография, за това, че актьори ходят навсякъде около теб, за това, че не знаеш какво да очакваш, за това, че влизат някакви хора във военно облекло, качват се на сцената, ти се чудиш какво става, има някакъв ритъм, вдигат въображаеми чаши и тя излиза и започва да пее. Заслушваш се в текста и разбираш какво й е на Офелия в този момент. Не й е добре. Боли Любовта понякога, особено тяхната. И този дъжд - вали ли, вали. В театъра си, в залата, а вали дъжд, и то така хубаво осветен. И те падат, давят се, пръскат, бягат, тичат и има пръски навсякъде. После започва да You've got the love и виждаш колко красив може да те направи Любовта. 100% щастие! Чисто и неподправено. Истинско! Там пред теб щастието се ражда без грам срам. Красиво! Много хубаво пее тази Весела. И много хубаво се и самоубива. Заслужава си! Гледах го в понеделник, днес е петък... минава време, докато го осмислиш. Но после когато чуеш Dark Paradise и си казваш - Ех, май ПАК бих го гледал/а! Пък и Иван има място в сърцето ми, сега там са и Весела, и Леонид.
