Като в сън непробуден
Със чии очи сънувам
Чий е този лик обречен
Смътен глас ми се причува
И отеква с вик далечен
Как да зърна, да прогледна
Чужди образ да прегърна
На лицето ми смутено
Грях в надежда да превърна
Със сърцето ми ще диря
Път в съдбата непозната
Нямам майчина закрила
Нямам нищо на земята
Докато намеря утеха в
нощите
Бягам от себе си
Потъват ми средите
Като в сън непробуден
