И имайки предвид, че е пролет, безделието е просто в кръвта
ни в момента, независимо в кой град сме.
Днес беше един много хубав ден, както и вчера. Няма да
разказвам дълго и широко. Въпросът е, че София има много красиви места, има
страшно много цветове, тя е един малък Париж… що се отнася до хубавите неща. По
същия начин, Париж е една голяма София – вземайки предвид лошите.
Париж не е място за живеене, ще умра от глад, ако живея там, на мен никога няма да ми
се ходи на работа. Единственото, което ще правя, е да се разхождам. Ще се
разхождам по Шанз-Елизе и Риволи, ще кръстосвам уличките на Латинския квартал и
ще седя по кафетата. Дори може би ще се науча да пия вино. Но ако не стигна до
там, то със сигурност, ще обличам най-красивата си рокля, ще сядам в някое кафе
на улицата, ще пия студен чай от каничка и ще ям палачинка с разтопена пред мен
захар. После ще се разхождам в градините или ще сядам на някой мост, за да
порисувам. След това ще пия от онзи чудесен топъл шоколад точно под Айфеловата
кула. О, от всички места, на които седнах, от всички шоколади, които изпих,
този беше несравним! Освен с онзи от университета ми, разбира се, но той е
най-добрият!
Има няколко места, през които не успях да мина в Париж, но
доброто пътуване за мен е, когато нещо е останало невидяно, неусетено,
непочувствано, недокоснато. Така имаш причина да се върнеш отново. Ако “Искам
пак да ида, защото много ми хареса” не е достатъчна причина, то “Искам пак да
отида, защото искам да намеря хотела с червените цветя” е съвсем друго нещо.
Много ми се ядат от онези багети, да седна в Люксембургската
градина и да пия Кола от кенче без
обувки. Това са моменти на блаженство, които не зависят от мястото. Зависят от
вътрешния ти мир, нагласата ти и настроението ти. Дали ще лежиш на тревата пред
Лувъра или в Южния парк, няма значение, въпросът е кой ще лежи до теб, на
същата тази трева. Защото всичките тези неща не съм ги правила сама, не ми се и
правят сама, когато смятам да ги повторя.
Имам нужда само от 1-2 книги за Монпарнас и Монмартр и
няколко албума за импресионизма, Готиката си е в сърцето ми, от както се помня,
2 самолетни билета и телефона на онзи хотел. Карта на града не ми трябва, и без
това там се чувствах като вкъщи, както и половината свят предполагам.
Хващам го под ръка, връзвам си шала, слагам си цвете в
косата и отиваме. Цял ден в градините на Версай с музика, камера и моя Принц. А,
и лодка – без нея сме за никъде. И от там, директно за Петербург!
