В стомаха ми живее един слон. Той е розов и доста дебел. Слон, както си го представяте. Само че е розов. И има крилца. Ама те са малки. Отзад на гърба. Има малко брокат по тях. Моя слон е винаги усмихнат. И много обича да лети. Само че не може. Той може само да пърха. Ама за сметка на това пърха толкова хубаво. И така като запърха и в стомаха ми става един световъртеж. А той, слонът, който е като пеперудка, само че е слон, живее в една гора и така като запърха и идва пролет. И всичко става зелено. И цветята разцъфват. И така. И моят слон спеше зимен сън. Той си има една хралупа, на едно дърво и си живее там. Та е малко мързелив, Честно казано. И си спеше той в хралупата, ама взе, че се разбуди. Някъде около Нова година стана. И запърха с крилца. А той като запърха с тях и създава серотонин. Доста е приятно да ви кажа. Та така е сега, живея си аз с моя слон, той си пърха, създава ми едни земетресения вътре, кръговрата ми обърква, нарушава ми ритъма, една усмихната ме прави, ама то неговите вреди са все такива сладки едни, че... как да го кажа - карамелени са ми!
