Болест си, но си моята болест. И няма да те пусна.
Ще се заразявам с теб отново и отново,
докато цялата не ме погълнеш, докато нищо от мен не оставиш, докато напълно не ме разпилееш.
Някъде от високо!, докато не разпръснеш мечтите ми, и те да падат ли, падат... и мен да събират.
И тогава, ако долу си ти, да хванеш мен, цяла вече...
А ако ли не, аз с вятъра ще полетя.
Хубава болест си ти, пристрастяваш ме към себе си.
Целувките ти са лекарствата против теб, прегръдките ти - ваксините.
А аз така се пристрастих към тези медикаменти, че от болестта никога не искам да бъда излекувана.
Хубава болест си ти, малко луда ме правиш, още по-луда.
Много хубава болест си ти, разболявай ме!
Още... и още! Така...
... щаслива ме правиш!
