Идваш. И дори не ме взимаш. Аз съм твоя.
Край.
Тръгваш. Тръгвам след теб. Дори не ме викаш. Аз те чувам.
Край.
Обръщаш се. Дори не ме поглеждаш. Аз те виждам.
Край.
Връщаш се при мен. Дори не те викам. Прегръщаш ме.
И край.
Отнемаш ми думите. След това движенията. В ръцете ти... е най-добре.
Край. Не мога да съществувам извън тях.
Крадеш очите ми. Взимаш ушите ми. Дъхът ти е единственото ми сетиво.
Край. Спреш ли да дишаш мен, изчезвам.
Изпълваш дните ми. Погълваш пространството ми. Парфюмът ти е единствената ми реалност.
Край. Когато изветрее, сънят ще бъде забравен.
Моето "вчера" скрих, забравих.
Моето "утре" ти подарих, недомечтано, празно, бяло.
Ти едно "днес" ми остави. И себе си.
