Тишина. Тъмнина.
А всъщност хора навсякъде, тълпи, гласове, шумове... но не.
Сядам. Сама съм. Някакво момиче до мен. Друго пред мен.
Сама.
Виждам го. Там е. С нея.
Боготворя я.
При мен е.
Тишина. Тъмнина.
Слушам смеха му.
А когато той се смее, времето спира.
Остави ме безмълвна. Само поглед.
Дори да го гледам не можех. Един-единствен.
И после още един.
И още един.
Обичам те...
Не знам какво се случи.
Не знам 09.06 ли беше.
Не знам ръката му в моята ли е причината.
Не знам аз в прегръдката му ли го предизвика.
Не знам димът на пуретата му в косата ми ли се случи.
И когато го погледна, чиста проба обич в кръвта ми тече.
И топлото на очите му в цялото ми тяло се разлива.
И гледаме се като стари любовници, чиито души дълго една в друга преплитали са се.
Хубаво е...
