Отдавна те няма, понеже така и не беше тук. Не обичам, когато някой ме кара да съжалявам – а сега го правя, заради теб. Не харесвам, когато и себе си обвинявам – а сега и това правя, и то пак заради теб. Пристрастие към теб тихо, смирено дори, случило се и толкова, белязана.
Добре дошъл, Септември! Отдавна не сме се виждали. От една година някъде струва ми се... Септември е като обратното на май, с една малко по-тъжна нотка в гласа обаче. Обичам циганското лято, обичам и когато залезът е толкова розов, и когато нощем духа вятър. И дъха на вече отминалите горещини, който се прокрадва в спомените, някъде в забвение май ме откарва... и той е там.
Там – 17 август, слънцето отдавна е залязло, морето е бурно, духа приятно хладен вятър – и очите му в мен са вперени. Висок е и красив, съблазнителен, привикващ те към него, крещящ да го вземеш, да го опиташ, да го изпиеш. Да го почерпиш... с тялото си... неколкократно! Сърфистки панталони, мокри, прилепнали малко, капки се стичат... по врата му, по рамената, по гърдите, по корема му. Хладно е – дали не му е студено?... водата да махнеш... от него... с език. Косата си оправя – веднъж, втори път, трети – смутен е, гледа ме. Зелени са. Обичам зелени очи. Харесвам неговите зелени очи. А усмивката е като че... на мен харесва ми мръсното му подсъзнание, а моето винаги е такова, особено когато той пред мен е. Тогава няма да го забравя... може да си отиде чувството, когато на пейките до мен беше и го усещах, когато пред мен беше и ме наблюдаваше, когато на кея в него сгушена бях, когато го исках, когато му говорех, когато дори се доверих... всичко това може да си отиде, но не и онзи следобед – той е вечен!... и изпълнен с много цвят и нежност, и мирис на бъдеще, и аромат на желание.
С махването на ръката му обаче, май думите ми взе. Остана Август ням, а Септември още не смее да проговори, и уста отвори ли – няма какво да каже.
Но друг идва... връща се, чука на вратата... но до 20 октомври няма да му отворя... тогава той в себе си ще ме покани... отново. Първите билети са купени. Сезонът е открит!
Утре стават две години. А след две седмици и аз ставам на толкова...
Въобще... интересен месец ще е септември сякаш. Малко тих, може би... или пък аз безмълвна, но в кожата ми прогорени са очите му... как да говоря?!
