И в съня пак дойде, не връхлетя - тихо влезе... като че е вкъщи вече, а не в лабиринт , мястото чийто всеки скрит ъгъл знае. И пак видях, пак почувствах, усетих ... а дори не исках. И много са миговете, но дълъг е този, през който сгушена в теб седя и врата ти целувам.
