Дълго и тихо, гледам и мълча. И се препъвам... добре, че си ти да ме вдигнеш.
Дните точат се и едни и същи очи от сън ме събуждат. Ръцете хващат ме и ме въртят.
Не мога да дишам. Завърта ми се свят.
Пусни ме! Не искам да летя с теб. Не ми харесваш. Махни се!...
Не! Върни се! Не мога да живея без теб.
Не... просто... стой далеч от мен.
Не толкова далеч. Искам да мога да те докосвам, да те чувствам... да знам, че си тук.
Страх ме е, когато ме гледаш така.
Обичам да ме галиш.
Плаша се от това, което чувствам, когато си в мен.
Но обичам да си там.
Крещя! Колко безмълвна съм, кожата ти ме задушава.
Не мога да крещя.
А как ми се иска... иска ми се да спукам очните ти ябълки с вика си.
Палиш ме. Колко силно ме палиш! Изгарям чак.
Но в пламъците, с мен ще гориш. Няма да те пусна.
Няма да те пусна да си отидеш. Няма да те пусна да ме пуснеш. Няма да те пусна да дишаш.
Дишай с мен, в мен, до мен. Дишай мен.
Цялата ме вдишай!
Прекарай ме през най-скритите си места. Пусни ме в белия си дроб, поеми ме в кръвта си, допусни ме в мозъка си.
Превърни ме в енергия.
Влез в банята и изразходвай ме върху себе си. Опознавай се, обожавай се.
А аз ще бликам – ще излизам от устата ти, ще се изпарявам от кожата ти, за да мога пак в устните ти да попия.
Трепери!...
за да мога да дойда и да те стопля.
Гърчи се в екстаз...
за да мога да дойда и да те спася.
И бъди и първия, и втория, и безкрайния.
Но не бъди последния. Никога него.
Той е мой. Единствено мой!
