The only one who could ever reach me,
was the son of a preacher man.
The only boy who could ever teach me,
was the son of a preacher man.
Сякаш съм уморена от това непрекъснато да рисувам света, в който се намирам.
Сякаш ми е странноприятно да си спомням за миналото с различни миризми, различни вкусове, различни допири, различни звуци.
Сякаш ми е егоистичноживотворно да прегръщам, да докосвам, да се взирам, да се усмихвам, да прекалявам.
Сякаш ми е приятнострашно да сънувам, да копнея, да творя, да мечтая, да бленувам.
Сякаш ми е детсконаивно да наблюдавам от първия ред, да се усмихвам тихо, с непознатата позната скрити вопли да споделям, на звездите сънищата си да крещя.
Сякаш ми е по-живо от преди... малко поне.
How well I remember
The look that was in his eyes
Stealing kisses from me on the sly
Taking time to make time
Telling me that he's all mine
