- Веднъж ми счупиха чадър в главата, а аз нищо не можех да направя.
- Веднъж тя беше с други, беше й приятно, беше забравила за мен... смееше се.
- Веднъж... танцуваше със мен и ме прегърна силно.
- Крещя и все същото.
- Крещя, когато знам, че не мога да я задържа.
- Защо ли... вкъщи, безшумно, в банята, под душа й – всичко се изтрива.
- Желанието. Копнежът. Сънищата. Докосванията. Тялото си!
- Трябва да мога. Искам да мога. Мога да кажа.
- Когато си до мен, всичко забравям.
- Чувствам се наопаки. Чувствам се ужасно. Имам чувството, че ще направя глупост. А ако ти го кажа, ще си тръгнеш.
- Ако пък не ти го кажа... ще се взривя. Крещя... и все същото.
- Крещя.
- Искам да бъда с теб.
- Задушавам се.
- Искаш ли да дишаш с мен?
- Задушавам се.
- Не говоря за това.
- Имах първите влюбвания, разкървавени устни.
- На рождения ден на баба си целунах едно момиче.
- И после?
- После... празно. Бяло.
- Сънувам, сънувам, сънувам.
- Сънувам... морето.
- Сънувам. Сънувам черно. Сънувам, че ти го казвам понякога.
- Голямото синьо и всички сме красиви.
- Всъщност теб те няма. Но аз знам, че си тук. И съм щастлив.
- Не мога да заспя.
- 4.45... време е да изключиш компютъра си.
- Сънувам. Хубаво е. А на сутринта, няма да си спомням за съня.
- Не мога да заспя.
- Правят ми се глупости. Искам да вляза в някой бар, да смигна на мъжа на съседната маса, да смъкна панталона му и да го почувствам в себе си. Боли, но е хубаво.
- Искам съня с отворени очи.
- Събуждам се. Още един ден ще бъда тук. Какво ли ще ми се случи днес?
- Някой ден ще ти го кажа.
- Съня ще бъде забравен, както света, когато вече не се събудя.
- Някой ден ще ти го кажа.
- Важното е да го кажа... да разпоря въздуха с вика си.
- Някой ден ще ти го кажа.
- Някой ден ще ти кажа... обичам те.
- Някой ще ти го кажа.
- Някой... ден... ще... ти... го... кажа.
- Някой ден......... ще ти го кажа.
- Някой ден ще ти го кажа.
- Някой ден ще ти го кажа.
- Някой ден ще ти кажа...обичам те.
- Обичам те.
- Някой ден ще ти го кажа...
- Чакай бе.
- Някой ден... някой ден...
- Ще ти кажа... обичам те.
- Обичам те.
Драматургичен текст:
Елица Матеева
Весела Казакова
Актьори:
Весела Казакова
Вежен Велчовски
Богдан Казанджиев
Започвам... от началото. Там, когато... аз помня. А ти? Там, когато... няма ти, а само аз – лирика и ноти, петолиние и екстаз. Където аз съм страст, а ти – бяло. Аз... сън, а ти – светът, отдавна вече не-събуден. Връщам се в началото... където мен няма – едни очи само. Без друго. Мисъл в шепот изгубена, целувка отдавна не-родила се. В началото. Светлина. Бяла светлина... и черното на зениците ти. Единствено лице и тиха усмивка. И се опитвам да позная... моето ли е или това си ти, в сълзата, в която се оглеждам. Усмивката твоята ли е... или отразяваш моята с твоите устни. В началото на делириума... алкохол няма, само Любов. Своята Нирвана извикваш... колко обичам този твой глас! А още си в началото... на един поглед разстояние, на дъх... време. И съня свой с отворени очи искам. Вдъхновение съм... и изчезвам. Сама изплъзвам се... от белите ти пръсти. Не е мисъл. Не са думи... изгубени в мисълта ми. Не бяха 50... минути, а повече!
Весела Казакова за StereoLove:
”Какво звучи в ушите ви, когато обичате, но няма смисъл да го казвате? Какво звучи в ушите ви, когато танцувате и тичате по пясъка, защото думата „обичам те” изпълва целия ви живот, като огромна точка, която пулсира?
Това, което ще гледате е само фантазия. Сън, който не помним на сутринта. Има ли смисъл въобще да заспиваме?”
А има ли въобще смисъл да... се събуждаме? Смисъл да... говоря... не, пиша дори?
Обърках се.
Лицето му обърка ме.
Очите му объркаха ме.
Гласът му... най ме обърка.
Думите й отнесоха ме.
В една... глупост... ме вкараха.
А пренебрежението в ограничения поглед ме дразни, като че...
.д.р.у.г.а. .с.ъ.м.
50 минути Любов... които няма да имам... такива.
Но и аз събуждам се... и по-хубави ще са... моите 50 минути... Любов.
А една...
..би могла да е с него.
