Такааааа... мислех просто да те помоля да ме подсетиш
да се доизкажа за label-ите, ама май направо ще го напиша,
че после географията ме чака,
на леглото тетрадки и учебници разтворени.
Ами, говорехме то вчера, че така доста работа отива да се устрои един label.
Първоначално самия начин, по който звучи, нали се сещаш, label – не ми хареса,
ама си е така,
‘щото си е label.
Та мисълта ми е, че доста пот отива, а още повече работа,
лелелееее, колко много работа отива!.... е така просто за едното име
и за това, когато хората чуят това име,
определена картина за изплува в главите им.
Та не мислете, че говоря против всички и съм ревностна пазителка на стария ред
и отричам всичко ново –
не, не... далеч не е така, напротив –
радвам се, че се дава шанс, нека!... както се казва
в демокрация живеем,
или поне се правим,
нека всчки имат равен шанс...
за какво ли?
Ми, за каквото искат – ако щете равен шанс, от един старт да тръгнат, че да могат равностойно на опашката за тоалетната да се наредят...
нищо против нямам това – всеки да прави, каквото си знае,
всеки да се бори, както може,
ама да се бори? А не да тъпче!!!
И до тъпче това, което аз съм правила... и не само аз, а всички –
тези, които сега се наричаме приятели,
може би с други дори само познати,
ама има едни, които са много приятели.
Хора там, които знаят повече от някои други
и така съвсем спокойна им говоря, защото зная, че ме разбират
и ще ми кажат Гледай себе си –
и знаете ли защо ми казват да гледам себе си...?
Защото вече години аз гледам тях! Така да се каже
доказах се
колко ги обичам и искам, че искам всичко да върви.
Понеже пак си говорихме,
то малко ли говорим вече,
като в градинката там лятото,
то че не е хубаво така, не е хубаво,
ама дали от там не почна всичко? А?
Та това говорихме, че малко ли себе си жертвахме, малко ли нерви късахме,
сещаш се там разправии за какво ли не бяха – отговорности и сили, здраве дори, пари, усилия, нерви, докадки, нерви, и пак отговорности, и пак нерви, и пак пари, и пак жертви –
е така жертви, без купони, без почивки, без пътувания, без празници.
И пак да кажа, че нищо против нямам,
защото едни много го заслужават,
защото едни, колкото мен са плакали,
ако не и повече,
колкото мен са се потяли,
ако не и повече,
и се усмихват като ме погледнат,
и хубаво ми се смеят и ме изпълват с радост,
искрена една,
и далеч не са лицемерни, и далеч не са долни и фалшиви.
А другите какви са мазни, лелееее колко гадни са,
и колко лъжливи, ама толкова лъжливи,
че гният, разяжда ги тази тяхна грозота,
и не могат да я скрият даже,
лицата им криви тази злоба, тази завист,
а още по-лошия вариант е изражението, с което си мислят, че са победители,
това още по-грозни ги прави,
още по-черни.
И какво си мислите,
че мене точно ли ще ме командорите и ще ми казвате какво да правя и ще ми противоречите??
Ооооо, колко се лъжете, ако си мислите, че ще мълча пред вас,
е така, за всеобщото благо.
Е, не! Няма да стане.
Ще ме гледа тя и с лигавия си глас ще говори колко лошо било, че момичетата не можели да си бъдат приятелки... –
даже не ме интересува за мен ли е говорела,
просто маниерът й не ми хареса, тонът й,
а и какво да се лъжем –
цялата не я харесвам –
и не че не могат момичетата да са си приятелки,
просто аз не мога да съм й приятелка,
та даже и да се преструвам, че я харесвам
труда няма да си направя.
А и какво ти преструване за харесване....
преструване, че нямам нищо протим нея – не, не, няма да го направя,
просто защото
н.е...и.с.к.а.м!
И пак –
ако ще ме гледате с бялото на окото
и ще говорите колко лоша съм,
не пак, а отново ще ви кажа –
у лево –
всичките!,
попотете се поне наполовина, колкото мене
и после пак ще си говорим.
А на вас, мили мои, наистина се радвам, че сте там,
защото го заслужавате : ) !
