Гледам снимката... и вътрешно се разкъсвам... продължавам да слушам Nneka... продължавам да плача без сълзи. Днес една жена си изпусна пред мен банкнота от 20лв... вдигнах я, настигнах я и й ги върнах... докато чаках светофара да светне зелено си помислих... че той щеше да ги прибере за себе си. Преди две нощи каза ми един, че ме е сънувал... Преди една нощ каза ми друг, че ме е сънувал... Аз не сънувам... заспивам с мисълта за него... и се будя със същата мисъл... и когато отворя очи не зная... сън ли е било... или безнадеждни желания. Снощи... го сънувах... беше кошмар... бях сама... и всички бяха срещу мен... дори и той. Събудих се разтреперана... и дълго време не можах да се съвзема... а щом си помисля... пак ме свива под лъжичката... Слушам Heartbeat! Чух я... и си помислих, че е много зацикляща... по дяволите... апатична е!... като мен. Трудно ми е... да си простя, че мисля за него... Трудно ми е... да се примиря, че не спирам да го желая... и трудно ми е да си обясня... защо толкова го желая! Защото не го харесвам... далеч не съм влюбена в него... но безумно го желая... още... Яна... отдавна спрях да пиша с многоточия... сега пак започвам... спрях и да се изповядвам... сего пак опитвам... Само него искам, Яна... разкъсвам се. Избухвам! Толкова имам да говоря... толкова имам да споделям... да пиша... да разказвам... нямам думи... нямам мисъл... нямам чувства, за да го направя. Имам само апатия... и желание... което ме изпива. Мразя, когато желая някого толкова изпиващо! Яна, Тоничка ми каза... добре, че се е махнал от теб... и аз се съгласих с нея... и въпреки това! Яна, липсваш ми... понеже умееш да ме успокояваш... понеже и аз съм... пристрастна и пристрастена към това, което казваш. Помогни ми, Яна... помогни ми да го изплача... защото явно да го изпиша няма да успея..................
