Спор имало сега,
поредният сещаш се,
дали блогърите журналисти били и оказвали ли влияние върху обществото и спомагали ли по някакъв начин добруването на хората около себе си и нас.
И питат такива хората
сред вас има ли блогъри,
че има, разбира се,
те блогърите са навсякъде.
То блогъри добре има,
ама от блогър до блогър доста голяма разлика има също.
Че то блогъри като блогъри,
ама и блогъри-критици, пък блогъри-писатели,
блогъри-цинители, блогъри-иронизатори,
та даже и блогъри-прозаисти и опити за
блогъри-поетеси... и блогъри-поети съответно.
Та после аз блогър ли съм...? Еми, сигурно съм някакъв блогър и аз,
от горе-споменатите.
Изоставам с четенето... защото думите ги чета,
ама чувстсвата ми убягват такива,
там междуредията... не ги чета...
ама не ги и пиша.
Колко нова съм била, различна ми казваш...
даже не ми го казваш, пишеш ми го,
и мерси... че мен пишеш...
аз не искам да се описвам,
защото явно и да се пиша и да не се пиша,
то който междуредията в очите ми ги чете,
и на страниците няма да се затрудни.
Говорят ми за световния тероризъм,
че съществувал, болка на съвременното общество бил,
болест, от която не можем да се излекуваме,
и не само...
а и заплаха,
че света ще заличи.
И пита ме такава,
а тя хубави сини очи има,
и наистина като героиня от комикс е била,
за тероризма какво може да се говори.
А аз нали, повлияна от филми,
американски, разбира се,
обаче с немски заглавия,
че той тероризма не бил феномен,
даже и събитие не бил,
а прост политически ход
на онези отвъд океана
да контролират света,
защото, видиш ли,
някой депресант, който има проблеми с жена си, понеже да речем тя има любовник,
100 пъти по-як от него,
и не иска да спи със т.нар. си съпруг,
и той нали от климатериума и решил президент да става,
или канцлер там,
и война в Афганистан да започне,
за да избие комплексите си в леглото.
И защо ви го казвам...
ми защото се впечатлих, а и някакси... сега с риск пак да си навлека нечии “яд” върху мен,
ами получи се май, че съм... как да го кажа, може би плитко-идейна
някак така... леко дискретно.
И понеже трябва да го направя,
да се изкажа тоест,
не че друг път не съм го правила,
ама понеже това си е моя блог,
и аз като блогър, който се бори срещу световния тероризъм,
или най-малкото се дразня на американците с тяхната идея, че са единствени и неповторими,
а дефакто са сган от други народи... ама шанс –
за това са и толкова велики,
много кръв има в тях, много идеи, много история,
ама все чужди.
Отклоних се от темата,
но искам да се доизкажа само,
че някак си в една американска продукция,
когато се смята за неуместно и може би... под нивото
да се спомене Словения,
а тя е в оригинала и първоизточника на цялата идея,
е безумно глупаво китната Словения да се замени с комерсиалната Америка.
Може би се повлиях от приказките,
то не били приказки, а разкази,
даже разкази не, ми говорене, казване...
за Рибентроп-Молотов, унии разни,
църкви и институции, Инквизиции,
Хана Аренд и масовата култура,
и монетарната система на САЩ...
размътиха мозъка ми
и малко или много...
пак се отклонявам от това, което исках в началото да кажа.
Прихванах го от Ерин –
и на свой ред ще повторя...
не говори... че ще ти откъсна езика!
С джобно ножче ще ти го отрежа.
И накратко:
Не казвай *гуш*, че ме болиш.
И да не ми се казва каква съм, коя съм, к’во съм и ‘що съм...
че аз на яд мога да нося,
ама не знам до колко чуждите на моя яд ще издържат.
... а той не е малко.
Трето – и аз ще ви правя да горите! Всичките... пък кой в страст, кой в прегръдки, кой в ирония...
Аз ще ви паля, нали, вие ще се горите.
... че аз май... отдавна изгорях.
Следващото – влюбих се в очите му
и обаянието му,
а когато го гледах легнал пред мен,
почти гол,
исках по гърба му думи за страст да рисувам.
.край.
