Не ме търси в 25тия кадър,
друга съм –
чужда.
Да крещя ли?
В прах превръща се
гласа ми.
Очите ти не искам да гледам –
празни са.
Устните ми недей да целуваш –
ще те отровят.
Косите ми недей да галиш –
ще те удушат.
Отдавна изгубих се –
себе си с теб не дефинирам.
Инсомния тече във вените ми,
не ще ме докоснеш.
Личността ти сама в кавички пише се.
На зарове играя,
когато ще спечеля –
спокойно... губиш!
Гласът ми не слушай,
душата ми ридае...
