Мисли единствени, но толкова повтарящи се ще прочетеш.
Лирично е... Знаеш ли, че пост със заглавие Абстрактно щях да пиша? И го написах... но беше по-скоро забравен спомен, отколкото незапомнен блян.
Има няколко единствени неща, които искам да споделя:
няколко единствени усмивки, със своите единствени уеб моменти, сключени между своите единствени неотминали отдавна минути..
няколко единствени думи, единствени погледи, един-единствен дъх..
няколко единствени признания, неповярвани, но искрени..
онези няколко единствени песни, които напомнят за тези няколко единствени..
и единствените аромати,
които правят мен толкова единствена,
че умея със светлината да се слея, понеже в синьото живея,
в небето оранжево летя.
Тези единствени... 100 мечти единствени в ЕДНА, които успях да превърна, в нея себе си да погубя. Онзи единственият, който мен не разпиля,
но мечтите на прах направи не,
но красиви снежни цветя, нарисувани с пръсти от дъха ми на стъклени сълзи, изобрази ги... и замина си.
Няма да има край поста, както няма и начало. Една прегръдка искам просто...
...и очите му да не виждам.
Казах ли ти... колко съм разочарована?
