Казваш се Мария... мерси за вдъхновението да започна да пиша... поне.
Снощи мислех си... че и 2009 мина. Мислех си как започна и колко много неща се случиха. Някак си... мислех си дали просто да не опиша всичко, което помня... някак си. Това, с което тя ще остане в съзнанието ми. Може би дивана с нас трите и веселите приказка на братовчеда на Рени. И СМСът от Яна, който четох, докато бях легнала на земята. Някак си... дните в залата, странното чувство, притеснението... тренировките с Марто, които накрая бяха прекрасни. Танците, Невена... колко неудобно и не на място се чувствах. Колко му е... това беше Януари. После пък за торти обикаляхме, пък резултати от изпити излизаха, пък за училище прогресивно закъснявахме. А аз хаосът вече си го бях подарила, в чужди ръце го бях дарила. И Март дойде, и рожденния ден, и състезанието. И не бях аз, сърцето беше... Някак си месеците минаваха и само отделни случки са в съзнанието ми, нищо особено... сякаш. Ха... по дяволите... липсва вдъхновението, защото днес ще съм с много хора, който обичам... без един, който просто желая. Април, Май... там някъде бях в Гърция – колко противна ми се видя Гърция, не е моята държава, нито Тасос е моят остров. Юни мина и учебната година свърши, а лятото започна с нашата прелестна Словения. Словенията, която изписах от кора до кора, със моето звездно небе и аромат на сол. И лятото мина в София и в залата, в кръгчета, в двойки, в малки групи, в сюжети, в усмивки, в сприятеляване, в прегръдки и в целувки. И свърши... така както започна. Септември, Октомври, Ноември... та вие усетихте ли се, че сме Декември?!?! Подаръци да разменяме, на котета си говорихме, пък през мишки минахме, сега мило е на мода... и дните минават, времето тече... а днес е последната нощ на 2009... знаеш ли? С какво ще я запомниш 2009, а? С едно... с много неизпълнени копнежи. Звучи тъжно, но не е така, защото... за да се зародят тези копнежи, то имах.... знам ли, на английси се сещам trigger... Както и да е...
2009 беше годината на моя синеок, започна с моята синева.
2009 беше годината на моите приятели, също така и на моите спасители.
2009 ще я помня с всичко, което успях да си открадна – погледи от единия, страст от другия, и едни кратки 10 минути, откладнати не от него, но от света, за да успея да ги прекарам с него.
2009 ли....? Годината на всички тях – на Мина и Злати, на Веско, на Бубетата и на Нина, както и на Роси, годината на Снежи и на Гергана, на Пламен, на Емо, на Евгени... тяхната година, през която влязоха в моя живот.
Година на поезията и фотографията, на статичността и на бяга, година на бриза, на вихрушката...
Просто една година... като всяка друга, година, която отмина и оставя следа, за да може следващата да я прогори още по-дълбока...
Година след Rehab и Вместо мен, година на Nobody и Близо...
Разкажи ми... твоята година... каква беше?
