Откраднати мечти
в ухото ти шепнех,
несподелени приказки,
отдавна не-измислени
ти разказвах...
докато очи чужди по нас пълзяха и
хорските думи ни обгръщаха.
Опасни мисли създадох...
с нежни въздишки пропих ги...
и още по-мои ги направих.
В минало време отдавна обичам да пиша,
все така в минало време да разказвам...
като че, каза някога Тя – нямало това отново да се случи.
Разнокалибрени чувства свикнала съм отдавна да изпитвам,
с тях да се погаждам почти умея,
обаче със страстта не мога да се справям –
леснозапалима съм...
горя!
Изпиши го – глас каза ми в нощта
и сладък мирис на чужд дъх
полепна по душата ми.
А гласът беше мой –
този на разпилените ми мисли.
Споделям бавно,
тихо редя,
подбирам... мислите –
отчуждените и личните.
Споделям плавно,
снощи дълго рисувах,
онази нощ още по-дълго крещях...
... на ум.
Него ценя, себе си обичам – той липсва... сега
и занапред...
Ще го изпиша... целия! Някоя нощ, но не сега.
Опасни са мислите, но далеч по-опасни са сънищата...
Страстта опасна е, онази показаната в тъмнина, когато само звездите са свидетели.
Въображението е опасно, когато отвежда те сред маковете червени.
Двузначието е опасно,
лиричността,
обсебеността...
и те опасни биват.
Въздишам...
