Страстен бил, пък аз ранима.
Изгарял, пък аз лесно-запалима.
Приказки за огън и лед разказват те,
знаеш... хората говорят, изяждат те!
Одумвали го, пък той все от мрежите им бягал,
но пак не достатъчно бързо тичал, че препъвал се
и падал. Сам оставал.
Кротка съм била, пък той шумен.
Емоционална, силна, пък той - мирен, загубен.
И пак казват, тя в ръце не може да се вземе,
къде по улиците скита...
И пак шушнат, че виновен бил той, но вината не можел да поеме,
лъжел, мамел... до насита.
Открит го определя, но лъжлив,
неистински и фалшив.
А мога ли аз себе си праведна да наричам,
когато сама не знам онзи дали обичам?
И как смея себе си в рими уж да пиша,
когато думите, задушени в нечия въздишка,
позволяват душата ми чужд да я диша?
