Спомни си, че последна беше,
че други бяхме. Спомни си мириса
на сол, допира на светлините. Кожата
му помня, бадемовите очи, напрегнатата
стойка.
Спомни си нощите, нашата сол, която
на света подарявахме... всяка.
Помня тъгата, нуждата.
Спомни си пътя и залеза. Спомни си
чувството, утехата. Защото аз
помня – хладта, вкуса на сол.
Небето помня. Небето чувствам.
Море съм... в Небето съм.
