Пише ми се, за Небето ми се пише, с многоточие ми се изразява, усмивки вместо препинателни знаци желая да поставям. За нечии топли и приветливи гърди ми се пише, които чакат глава да положа на тях. За стройни и широки рамене ми се говори и тяхната власт над отнесените души. За обсебености и тайни, онези енигматичности и магии, тези приказките сладките ми се говорят, във вихрушка да те завъртя, за да не можеш да се откъснеш и да излезеш, завинаги в плен да си на инверсията. Искам... но не винаги става това, което искаш. Защото понякога просто си... лаконичен.
Малко за топлина, малко за вълшебства, малко нереалности. После щипка сол да прибавим. Да я разбъркаме заедно с уханието. Усещам карамелът е готов. Прибавяме и него. Вдишваш. Харесва ли ти...? Чудя се ванилия ли да сложа... или така соленият вкус на сълзите ще убия. Но пък много ще стане – неговата сол, а после и моята. Един от двамата трябва да се лиши от своята част в създаването. Да лиши себе си да съществува, за да може да го направи другия. Подарих му резенче лимон. До устните си го долепи, сякаш целуна го. Попи вкуса му, както едно време мен попиваше. Езика му плъзна се и присви очи. Горчи му. Да, и лимон ще сложа – не мога без него. А в бурканчето с етикет ДЖАК също ще бръкна. Нима мога да си позволя лимони да му давам без с мед да намажа ръцете му, за да може и той да усети колко сладки са те за мен. Усещаш ли ментата? Може би пак прекалих – обичам аромата й. Напомня ми за дългите нощи, в които не спяхме, а двамата лице в лице разказвахме си животите ни. Ежедневието ми с ароматът на мента е пропит, с този на пъпеш, на който така силно ухаеше косата му. А той толкова обичаше да ляга на рамото ми и аз да вплитам пръсти в златото. Забравих – последната съставка да прибавя, нека на кристали превърна я... нека на кристали превърна Любовта.
Трябваше ли толкова време да се мъча да се излекувам и други хора да разболявам, за да хвърля всичко на вятъра, заради Небето...? Да, явно да.
Помниш ли стария пост, че мечтая, че рисувам, че играя, и че Да!... зная. Ами зная - да…. Обаче всички някак си настояват да ми го казват. Агресивна съм… потиснато агресивна. Няма да издържа, baby, няма...
