По морето някъде си, скъпа, а в 00,59часа на 2009-08-25 аз ти пиша. Темата днес са Inevitable! и 100 мечти!
Липсват... и те. Говорихме. До никъде не стигнахме май, освен до едно – че 100 мечти e наполовина Inevitable!, а Inevitable! – наполовина 100 мечти. Легнах в тъмната стая и се замислих какво пък толкова – думи, изписани върху някакъв виртуален бял лист с някаква виртуална писалка; чувства, споделени с някакъв виртуален събеседник, или може би два... Но всичко е себе си, нали? От синеоките до мислите в монолози и диалози, от 101-вите до мухите, през baby-тата, та до грамовете...
Мислех си, скъпа, че ти ме научи да пиша неразбираемо. Ти ми показа кое къде да слагам, за да можеш само ти да го видиш и усетиш. Опитах се да се сетя да пост, в който не съм те споменавала или не съм ти оставила някакво послание – не можах. Спря да пишеш. Аз също. В застой... Наркоманка съм, baby. Не мога себе си да науча да съществува без дозата си Магична да получа. Ти можеш ли, скъпа, да твориш без поне малко да се Отнесеш, а?
А ти беше втората, която се запозна с Escarchada и успя да се докосне до тайната на Отнесена. Единствената си, която хваща всяка нейна написана дума. Ти не просто четеш... ти четеш МЕН.
... и аз теб, Неземна!
