По-добре от тебе се преструвам...
По-добре от тебе знам да казвам ДА!
Препрочитам поста. Препрочитам и написаното от майка й. Препрочитам написаното и от другата. А просто копнея да прочета Нея...
Каза някога, че гласът му музиката й на лятото беше. Написах, че изгревът нашият миг беше. Живях, че звездата над мен грее, понеже него гледах. А сега като окрадена се чувствам. Лъжлива, а след това и лъжовна, за да можеш отново с лъжи да се покриеш. За да подходя аз егоистично - този път, заради мен. Крадеш ме... спри! Моля те, не издържам.
Понеже аз на нея пиша и тя на мен...
