А аз слънце съм, baby. Кожата му с погледа си галя. Косите му с дъха си разпилявам. На душата му светлина дарявам. В очите му се отразявам. В част от мен го превръщам. Тайните си казвам му, когато спи. Сутрин с милувка го будя. Тайнствено му се усмихвам. В небето го рисувам. Слънчев го наричам, в свой лъч го превръщам. Себе си в него вливам.
Музика съм, baby. Сърцето му разтуптявам. Сълзите му викам. Яростта му събуждам. Омагьосвам го. Пленявам го. Затворник мой го заставям да бъде. Говоря му, думите си му втълпявам. Задушавам го, пристрастявам го... към себе си. Музика съм, baby. В окови от сладки мелодии го държа, емоциите му контролирам, съучастник на щастието и тъгата му съм.
Дъжд съм, baby. Онзи топлият, летният, нежният. Дъждът, който в сънищата си жадуваш, baby, него съм. Онзи дъжд, чиито капчици тайно промъкват се в бръчиците около очите му, когато се усмихне. Дъждът, който се слива с неизлетите му сълзи съм. Него съм... когато ръка протегне, за да викне Любовта... а Тя след себе си само мен оставя, за да мога аз поне малко самотата му да притъпя... със своята топлина.
Залез съм, baby. Очите му умея да оцветявам в цветовете, които на мен ми харесват. Себе си му подарявам, когато той на брега на реката замислено в мен погледа си взира. Всеки път, по едно и също време, край на денят му аз слагам... понеже залеза съм.
Вдъхновението аз съм, baby. Муза се наричам – така известна съм сред вас. Крия се от чуждите погледи, от света. А по улиците нощни, осветени в оранжево, толкова обичам да скитам. Сливам се с вятъра, baby, на звездите понякога сядам, за да го наблюдавам. Чувам как вика ме, как моли ми се още малко с него да поседя. Нощем до леглото му обичам да заставам., да го гледам как спи. Харесва ми да мисля, че мен сънува. А когато сутрин се събуди, виждам как мен изразява по различни начини и в различни форми. От ляво до сърцето му стоя, и муза се наричам... а истинското ми име вдъхновение е.
И море съм, baby. Онова соленото море, кристално синьото, по чието дъно скъпоценности можеш да видиш, но толкова солено съм, че не можеш да ги доближиш. Море съм – яростно като него, друг път спокойно. Морето, на което той разказва мечтите си съм. Аз по устните му тайничко се промъквам в плахата ни игра. Аз с вкуса си го изненадвам и вечен спомен му оставям. Аз върху тях неутолима жажда за себе си създавам. Море съм, baby... и целият го обгръщам.
Парфюм съм, baby. В него впивам се като невидими пипала. Държа го до мен близо. По врата му позволявам си да скитам. Тялото му без разрешение опознавам. В косата му скривам се. В кожата му се попивам. Сънищата му умея да контролирам. Парфюмът, baby, който усещаш край него, аз съм. Със сладкия си аромат в мой роб го превръщам. Над него господствам, така както той залъгва се, че аз него търся, а не той мен.
Това съм аз, baby, Любовта съм аз. Недостижима за онези, които мислят си, че притежават ме. Подарявам се на глупците, които силата имат да ме изстрадат. Любовта, baby, съм, която те кара около него да кръжиш, която втълпява ти всичко в него да обичаш. Това съм аз – Разрушаващата господарка, Любовта с главно Л.
А ти муха си, baby. Нищожно малка, дори за дланта на ръката му. Но там си, baby, в ръката му си, на миглите му кацаш, с него се сливаш... Той само трябва да прогледне, че човек не е, а муха – също като теб.
