Недей така. В приказка сме, но по-полека го карай... Малко шанс и на реалността дай, че после ще ти го върне тъпкано. И даже И това ще мине няма да може да ти помогне.
След вълнението, страхът, който ме отвлече, беше почти нетърпим, разяждащ. Като ръжда в стомаха ми, от вътре унищожаващ го, поредната дупка в мен създаващ... Отново само тя успя да ме излекува. И пак не изцяло... може би думите й имат някакви лечебни свойства... или просто е достатъчно обективна и, на моменти, реалистка, че може да ми казва истинската истина. Може би малко на сила... но очите ми отваря, с едно махване на ръката си – а от косите й ароматът на Индия се носи.
Написах това, от което най-много ме беше страх. Помолих се. Чуха ме. Спасиха ме. Благодарих. И признах... мъничката си слабост. И показах... голямата си сила. А може би аз бях обратното на рационалното... и се доверих на голямата си слабост, за да може да ме спаси мъничката ми сила.
Летните нощи са толкова красиви. Лъжовни са. Винаги са били. От песента на щурците до детския смях. От гумите на колелата до шумоленето на листата на джанката. От мен... до нея... и обратно. От шарените ни гривни... до едноцветните ни спомени. И тези ще си останат такива – запомнени с преувеличеното и спомнящи се, заради дивото. Но ще са си любими... понеже са толкова мои, колкото никои други... никога.
Останаха ли ти сили, baby, да се бориш? Влияя ли ти, baby? В кошмар ли животът ти превръщам, baby, или в блян?
Аз съм пустинята, baby. Ти си оазисът.
За всички ви, baby, че ви има – независимо сън ли сте или кошмар.
Не ми отговори... останаха ли ти сили, baby? На мен ми се пее, танцува ми се, лети ми се, крещи ми се... ама всичко едновременно. Да те взема ли на този полет с мен? Или няма да го издържиш... все още?
Знаеш ли, baby, разказвала съм ти, разговора ни съм ти предавала, не веднъж даже. Обаче... мислих си да ти кажа, че вече ранимо е... отново, но не и ранено... както преди. Но после се разубедих. Реших, че не е нужно да ти казвам кое да пазиш... и сам можеш да вземеш това решение. Ако си неспособен, baby... то тогава, не че нещо, ама и на тебе майната ти щях да кажа.
:)
