Лелеееее, липсваше ми, baby! А с теб пак дойде стила ми, обади се вдъхновението ми, онова неориентираното, където го наричаш. Сещаш се, baby... въпреки че и на тебе бая бързо ти говоря. Та пак – лелеееееее, ако знаеш аз колко неща имам да ти разказвам, да ти говоря. Та аз мисля си, че ти май въобще не стигна до това да чуеш как беше там, освен РАЗЛИЧНО. Baby, знаеш ли от колко отдавна не съм ти писала?! Знаеш ли, е така, като го видя как ми идва да изкрещя Айде бе, baby бееее, не разбра ли вече, че ти се усмихваш, защото аз в очите те поглеждам?! Ох, идва ми да запея... ама няма да е как ме топи той... пак на простотия ще го избия... за устните ще пея, на целувките, baby, серенади ще правя, с фалшиви ноти ще ги предизвиквам – туко виж ми запушил устата... Аз няма да имам многоточия май, поне този път, и усмивките ще липсват – възклицателни знаци, и тук, и там! Колко ми се танцува, baby! Цялата енергия от мен да изкарам, празна да остана, околните да заредя, себе си да изцедя. Лелеееее, baby, продължавам да ми липсваш И СЕГА!
