-->
На Силвето, на Сиси, на Силвия, на Оптимистката – нашата усмивка в залата
Помня, когато те видях за първи път – беше в “Кварталната видеотека”. Поне такъв спомен ми е останал. Направи ми впечатление косата ти. Знаех, че си от училището ми и това, че си по-малка от мен.
Тръгнах си от 73то – забравих те. Засичах къдравото момиче при светофара – я, тази е от старото училище, явно е от квартала... и толкова. Дойдох в залата за първи път с Тони на 13 септември 2008г. Цвети ни покани да влезем, Алекс водеше тренировката, Захари беше болен. Залата ми се видя невероятно малка, в ремонт. Ти беше с черния анцуг, за отгоре нямам спомен. Казах на Тони, че те познавам... и толкова.
А след това се запознахме... след това се сприятелихме... за момент се разделихме... и после отново усмивката ти викаше моята... до сега – както и днес, и вчера, а и утре.
Когато ми разказа за себе си, си помислих, че си невероятно силна, че си личност, не просто дете, но не и просто възрастен. Мислех и за себе си, установих, че аз съм слаба... и мъничко силна. Докато ти си силна... и мъничко слаба. Вчера не исках да ти казвам нищо, реших да оставя нещата сами да се наредят. Днес го усетих в прегръдката ти, в начина, по който ме притисна до себе си, по който се сгуши в мен. Видях го на лицето ти, прочетох го в очите ти, в които обаче нямаше сълзи... или поне не привидно.
Ще ти кажа... една тайна – вчера плаках... сега също плача. Не искам да ти давам съвети, искам да те омагьосам с думите си, да те заведа в един друг свят, имагинерен, измислен, красив, където да забравиш, да се отнесеш, да се оставиш на течението... но няма да успея да го направя. Дълго време с Яна сме си говорили, споделяли и плакали заедно. Не веднъж тя ме е съветвала Плачи, не веднъж аз съм й казвала Плачи! Ще прочетат поста, ще ми кажат – не е трябвало, само я натъжаваш... аз няма да им обърна внимание.
Попитах те добре ли си, а ти ми отговори, че точно ТИ си добре. Прегръщам те и нашепвам в ухото ти да се оставиш на себе си, да правиш това, от което се нуждаеш ти в момента. Щом ти се смее, се смей – независимо дали всички около теб са втренчени в една точка, щом си апатична – бъди, независимо дали около теб другите не са статични, щом ти се плаче – плачи, сама или с онези другите, щом ти се говори – говори, пък нека света да мълчи, така ще чуе теб. Искаш нощта да е ден, създай го сама, обърни света, направи опакото правилно, просто защото... ТИ ИСКАШ да е така.
Вярвай в чудесата, Силвия Симеонова! Самата ти си едно чудо...
