- Я кажи! Веднага! Почвай! Мнение? Как ти се стори всичко? Нали бях страхотен, нали?
- Беше страхотен. Даже много повече от страхотен.
- Радвай се на живота.
- Ти радваш ли се?
- Бих искал.
- Добре, че я има Escarchada. Обичам да се допитвам до нея в такива моменти. Винаги, в точния момент, тя е сътворила нещо.
- И аз я обичам!
- ШОКИРАЙ СЕ!
- Шокирах се.
- Не ти личи.
- После щях да се разплача.
- Сигурно сте щели да станете две.
- Защо? Коя е втората?
- Тя.
- Не. Този път тя беше весела.
- На нея малко й трябва.
- Да, определено. И тя е ранима като мен.
- Все си мисля, че ранЕна би била по-точна дума.
- Забрави ли всичко наистина?
- Опитвам се. Наистина искам.
- Малко двузначен отговор. Опитваш се или си? Всъщност опитваш се... Ти си го каза.
- И не мога да знам дали на мен не ми се стори или наистина се случи, и въпреки това...
- Случило се е!
- Мисля да си лягам.
- ЧОРАПИ?
- Това е най-основното различно нещо... Вярвай си повече. Защо толкова се страхуваш...? Как ще го научиш да е жерав, като сама връзваш крилете си...?
- Страхувам се от това, че се чувствам толкова сигурна...
- Мисля, че ще го харесаш:
I run, it follows
I speak, it swallows
I am where it takes me.
I love, it breaks me.
- Аз съм тук и няма къде да избягам, но... Тук съм, но онези няколко месеца не бяха напразни. Ако не бяха те, сега сигурно нямаше да съм тук.
- Да... и Слава Богу, че е бил малко по-смел.
- Той само моя блог да види, ще разбере почти всичко за теб. Ох, млъкваааам!
- Помниш ли, когато чакахме на онази спирка при ВМА?
- Да, тогава точно си бях взела книгата. Какво за тогава?
- Нищо. Просто се сетих.
- А ти помниш ли онази пейка в градинката при Халите?
- Да. Продължавам да сядам на нея, когато ходя там.
- Как си?
- Добре.
- Не си.
- И така може да е.
- Защо?
- Не знам.
- Знаеш.
- Може и да знам.
- Сладка нощ.
- Приятно пътуване.
- Сякаш го омаловажава, разбираш ли?
- Да... но не мисля, че го омаловажава. По-скоро го подценява.
- Бих ти пуснала усмивка, но тя не е достатъчно широка.
- Знаеш! Исках да те видя, но...
- Какво?
- Помниш ли, че преди ти казвах, че той е много далечен и недостъпен?
- Да?
- Вече не е, напротив.
- Странно...
- А така! За какво ти е ухажване? Грабваш я и тръгваш.
- Аааа, тя сама скочи.
- Те уж противоположностите се привличат, ама вие сте доста еднакви...
- Болят ли ви колената?
- Да!
- Ще потърпите.
- Не знаеш ли? Любов се пише с главна буква... винаги!
- Фактическа грешка – Любов не се пише, дава се!
- Както когато си говореха по цели нощи...
- Да, беше прекрасно.
- Щастлива ли си?
- ... А ти?
- Здравей.
- ...
- Какво има?
- ....
*целувка по челото*
- До после?
- ...
- Няма значение как те кара да се чувстваш. Важното е да си щастлива, когато се чувстваш по този начин.
- Щастлива съм.
- Преследва ме.
- Или ти него?
- Ох, млъкни!
- Искаш ли го наистина?
- Не.
- Знам.
- Кажи ми, не ти ли се прииска да го целунеш?
- Разбира се, но щеше да е прекалено.
- Просто искам да разбера какво се върти в главичката ти.
