И го поглеждаш и си мислиш как той променя те... а ти харесваш това твое ново Аз. Той те прави щастлива и тайно се надяваш и ти него поне малко щастлив да правиш. Виждаш искрата в очите му и се надяваш това да си ти – така, както той е блясъкът в твоите. В усмивката му своята намираш и му я подаряваш. Отново. А поредната звезда, която от небето си свалила, в кутийка в джоба си прибираш, при останалите звезди, подарени ти от него.
Мисля за тебе сякаш ти си до мен,
сякаш мъничка болка трепка бързо във мен,
сякаш искам да плача, като малко дете
но сълзи не потичат от очите въобще.
