Хей, ти! Да, да – точно ти! Я се поспри и обърни. Огледай се и помисли. Ами ако това беше ти? Ами ако си разменим местата за един ден... как би се почувствал? Да нямаш близък човек до себе си, да се чувстваш отхвърлен, да си ранен, а да няма кой да излекува раните ти, и не само физическите, да не можеш да си помогнеш сам? Мислил ли си какво би направил, ако целият ти свят се срути и имаш нужда от чужда помощ? Еми, и аз не бях... и сега стоя тук на тротоара, изцапан, гладен, почти измръзнал. Принуден съм да се моля на хората за жълти стотинки, а те ме подминават с неприкрита досада сякаш съм невидим. Затварят вратите си под носа ми, бягат от мен, страхуват се от мен. А аз... аз съм като тях, като вас, просто в момента ми е трудно. Не! Не ми обръщай гръб. Не се прави, че не си ме чул. Постой още минутка или две, за да ти разкажа нашата история – историята на “различните”.
Ще започна от думата “различни”. Какво разбираш ти, когато я чуеш? Хора с увреждания ли? Не само. Различни се наричаме всички ние, които не можем да се справим с живота сами, които имаме нужда от помощ, които просим от вас, непознатите, не само пари, но и капчица разбиране. Различни сме ние, които нямаме дом и сме принудени да живеем на улицата. Ние, които сме болни от нелечими болести, а понякога лечими, но нямаме средствата, за да си купим остатъка от живота ни. Ние, които живеем в домове, които не са наши, защото някой ни е изоставил, когато сме се родили. Ние, които се появяваме под прозореца на двореца ти, гледаме те с молещи се очи, а ти дърпаш пердето и се отдръпваш, защото се страхуваш да не те заразим с нашето страдание. Ние сме отхвърлени и забравени, избягвани и невидими. Никой не поглежда вътре в нас. Всички се заблуждават от външността ни и ни смятат за втора ръка хора, просто защото не приличаме на вас.
Ние сме тези, заради които е създадено понятието “БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ”, а вие сте създателите му. Кажи ми, човеко, защо е нужно някой друг да ти припомня, че съществуваме? Защо се сещаш само на празници като Коледа, че ние сме сами под някой мост, в студения дом без празнична украса или в потискащата болнична стая? Защо си мислиш, че желаем само парите ти? Спри и помисли – ти от какво имаш нужда? Семейство, приятели, вяра, усмивки, емоции, надежди, мечти, любов и чак там, някъде накрая, и малко пари, за да можеш да съществуваш, но всичко друго ти е нужно, за да ЖИВЕЕШ!
А сега преди да изпратиш SMS на някой кратък номер, замисли се - поздрави ли днес някоя самотна старица, която продава цветя на булеварда, по който минаваш всеки ден? Или усмихна ли се на уличния музикант, чиято музика те весели всяка сутрин, когато отиваш на работа? Ако не си, то направи го утре. Сега ти благодаря, че се поспря да поговориш с мен – зароди се зрънце надежда в душата ми, че думите ми ще бъдат чути.
