Казвала ли съм ви за моята истинска Любов? Това е Ориентът, Пустинята, парещото Слънце, нежният Вятър, Шаловете, Танците, тежките Аромати. Още преди години разбрах, че в миналия си живот съм била арабка. От онези отдадените и вярващите в силата на Любовта повече, отколкото в Аллах.
Намирам магията в ориенталските танци за неустоима. Харесва ми начинът, по който ръцете им усещат въздуха. Харесвам усмивките им, когато танцуват ЗА някой. Харесвам точно тази нежност! Влюбена съм в нея. За мен танцът е Любов до толкова, колкото и Любовта е танц. И затова искам да танцувам за него. Затова искам да му разкрия себе си, да му се подаря. Искам да му разкажа своята история чрез движенията ми, с очите ми, с усмивката ми, с настроението ми. Преди, когато бях малка, когато гледах този филм, а сърцето ми забързваше ритъма си всеки път, щом музиката започнеше, разбрах, че това е просто в кръвта ми. И танца като цяло, но ориенталските специално. Тогава нямах музиката, но тя беше в главата ми, а аз всяка нощ взимах един шал и танцувах. Танцувах и си представях, че съм там, че танцувам за някой, че танцувам толкова божествено, колкото и те. Усмихвах се сама на себе си и продължавах да се въртя, а нежната материя се увиваше около тялото ми. И така израснах, а тази Любов остана в мен. Аз вярвам, че хората са имали предишни животи, че имат и бъдещи. И рано или късно, в настоящия си живот, откриваш нещо, което ти напомня на онзи отминалия. Някой звук те откарва отново там, нечии ръце те прибират в прегръдката на отминалото ти аз. Тогава виждаш себе си такъв, какъвто си бил преди много време и на свой ред, прегръщаш себе си. Образът се запечатва в съзнанието ти и в живота ти намира място твоята вечна Любов – а именно залезите в океана, песента на вятъра в душата, ориенталската музика, която движи тялото ми като с невидими конци. Копнея за Мароко... за звездите над Казабланка... за моето Дежа-ву!
И за вас аз ще танцувам!
Тази нощ.
И след това...
