Играта - ЖИВОТ или животът – ИГРА?
Животът е игра, в която няма правила, а в играта Живот правилата трябва да бъдат строго спазвани. Победители няма, докато не се появи губещ. Влезе ли той в пространството на играта, победителите са обявени от него като такива.
Животът е това, което всеки от нас вижда през собствените си очи. За някои е стратегия, докато за други – оцеляване, а за трети – забавление. Този, който не се впуска във водовъртежа, в който животът ни запраща като наше първо изпитание, стои в чакалнята му и чака да дойде и неговият момент да поживее. А до тогава – съществува в празната стая с бели стени.
Защо животът представя себе си като игра? За да бъде интересно на нас да живеем. Самите ние доброволно участваме в тази понякога коварна игра, без да помислим за последствията, които тя може да донесе. А дали самият живот представя себе си така или ние го виждаме по този начин? Очите са вратата към душата, а всяка душа е различна, което прави и действителността различна сама по себе си за всеки от нас. Благодарение на играта, която сами създаваме, ние се развиваме и израстваме, а паралелно с това живеем и живота си.
Защо играта е безкрайна? Животът не е безкраен. Но възприемем ли го като игра, той се превръща в безвремие и неопределеност, зависеща само от нас и нашите умения в играта. Правилата са повече от ясни: получаваме тяло, с което да играем. След това ни се предоставят различни изпитания и уроци, които трябва да усвоим. Не го ли направим, не продължаваме напред, а все така стоим на едно и също място. Няма грешки, няма и успехи – всичко е урок. Благодарение на другите изграждаме себе си, а благодарение на нас другите се изграждат. Само от нас зависи как ще играем играта, следователно как ще живеем. А с раждането си забравяме, че всичко това е игра и започваме да живеем уж живота си. Играта свършва. Смъртта идва. Героят ни изчезва. Тогава получаваме ново тяло и продължаваме играта. И така... до безкрай.
Хосе Ортега и Гасет назовава играта като друг живот. Принуден да живее в действителността, уловен от оковите на сериозността, човек търси начин да спаси себе си, изграждайки друг – имагинарен и измислен свят. Свят, в който господства играта. Човекът създава място, в което да се чувства свободен, дори и това място да е измислено и несъществуващо. Но аз ще попитам – тъй като това място все пак съществува в нашето съзнание и се оттегляме там, когато искаме да се скрием от света, не означава ли, че то се превръща в наша паралелна действителност? И не е ли това нашият начин да водим живота си – като играем с две понятия, а именно – реалност и измислица.
Всички ние играем различни роли и често бързо преминаваме от една роля в друга - казва Робърт Дал. И ето го доказателството, че в нашето така бързо ежедневие, с което ние неуморно се оправдаваме, че нямаме време нито за себе си, нито за забавления, дори и не осъзнаваме, че всъщност сме на сцена и играем толкова отработено играта, че дори сме забравили, че това е един фарс, измислен от нас. Животът е нашата безкрайна игра, която сами играем до безкрайност.
