Винаги ли, когато се влюбиш, но не е споделено, се появява някой, който да те спаси? Защото един път – случва се. Втори – еднакви съдби... до някъде. Но да го видя във филм?? И то толкова ясно?? Все пак е доста красива илюзия, която бих искала да запазя за себе си такава, каквато я виждам в момента. Така че това бяха реторични въпроси. Разбира се, че е така. Защото............... Love actually… is all around!
Заговорих за съдбата и ще продължа. Усети ли, че това са онези моите дългите и неразбрани постове, които не са интересни, не са и важни, а камо ли значими...?? Усети! Добре. А сега да си продължа. Съдбата! Преди не много време май, Вики беше казала, че не вярва в Господ, но вярва в Нещо. Тогава се замислих аз в какво вярвам. Да, не вярвам в Господ. А моето нещо може би е нещо средно между Съдбата и Самата Мен. Тук съм малко повлияна и от онзи доклад, който писах по философия. Така че май най-точно е да кажа, че вярвам в Кармата. А онзи ден, когато си говорихме с него малко, разбрах, че и той вярва в Съдбата. И както преди малко казах – това е хубаво.
До сега си говорих с Тони и с близначките и от дългите неща, които им писах стигнах до едно прозрение. Стигнах до това, че:
Ние, неродените в замъци, принцеси имаме навика да изграждаме образите на нашите перфектни принцове, без всъщност да се замислим, че и ние, и те сме просто хора и не сме перфектни. Но стигнах до заключението, че това ни е заложено и просто не можем да не го правим. Неизбежно е запознаеш ли се с някой, привлякъл вниманието ти, да отвлечеш мислите си от него. А разсъждавайки на абсолютно никаква основа безспорно пропадаш все по-надолу и по-надолу в дълбоките води на гадаенето. И точно, когато се настаниш удобно сред всичките добри качества, които си придала на своя ИЗМИСЛЕН принц, една студена ръка бръква във всъщност добре-защитения малък аквариум, издърпва те безскрупулно без въобще да те пита искаш ли да излизаш от там, и те поставя на твърдата земя, без възможността да се рееш за известно време. Оглеждаш се и виждаш, че тази ръка е точно на твоя принц, само че сега я притежава РЕАЛЕН човек. И после дали ще полетиш или не, зависи от вас – ХОРАТА.
Ами, като не ви харесва – спрете да го правите бе, принцеси!
А, да-да – ще отговоря аз. – Ако спрем, как ще си запълваме дните и нощите?!
