Да... май тази, която НАЙ ме разбира като й говоря, е момичето, чуждо на този свят...
Опитах се да поговоря с мама и какво се получи... повтаряне на моите думи, с тон, имащ за цел да ме убеди в това, което ВСЪЩНОСТ мисля; нерви, изхабени заради нейното неразбиране; и тъга, че не може да разбере колко съм бъркана точно сега! И после защо да се опитвам въобще да говоря?? И защо можели Тони и Яна да познават Отнесена, а тя не?? Еми, ето за това...
Опитах се да поговоря с мама и какво се получи... повтаряне на моите думи, с тон, имащ за цел да ме убеди в това, което ВСЪЩНОСТ мисля; нерви, изхабени заради нейното неразбиране; и тъга, че не може да разбере колко съм бъркана точно сега! И после защо да се опитвам въобще да говоря?? И защо можели Тони и Яна да познават Отнесена, а тя не?? Еми, ето за това...
