Снимка
И си мисля, как съм могла да те наричам МОЙ?
Как съм можела да те обичам, да те желая?
И още си мисля как успя да ме омагьосаш така?
Как успя да ме оплетеш толкова в мрежите си?
И още си мисля защо след седем месеца още се появяват постове, посветени на теб? Защо в блог, който се появи (заради теб... МЕН) преди толкова време, ти продължаваш да присъстваш?
Чудя се защо продължавам да задавам въпроси, които няма да получат отговор?
Може би съм такава, не се отказвам, докато не разбера абсолютно всичко. Но това не мога да го разбера, и никога няма да успея.
А е толкова по-сложно всъщност. Само ако знаеха и разбираха...
И питам тази наивната в мен, какво си мисли? Защото съм убедена във всичко до сега. Връщане назад няма. А и да имаше – не ми е мястото там. Но кажи ми, наивно момиче, какво очакваш ти? Какво си въобразяваш? Какво си мислиш, че виждаш? Защо продължаваш да вярваш? Ако това въобще е вяра??
Не те ли победих в това отношение? Не ти ли показах истинското му лице? Той самият не се ли разкри пред теб?
Еми, разкри се – каза ми.
И? Хайде, довърши! И какво видя?
Ох, писна ми да говоря...
Хайде, разбере те ме, бееееееееее!!! НЕ Е ТОЛКОВА ПРОЗРАЧНОООО. Всичко............. Ето затова не искам да го казвам на друг, освен на себе си. Затова!!
