Какво си мислиш??
Да се разхождаш, да се перчиш, да се правиш на щастлива, да позираш...
Какво си мислиш, че постигаш със любопитните си очи,
вперени в мен, пълни с видима неприязън?
А?
Да не си нещо повече, заради това, което имаш? Защото честно да ти кажа...
то е едно нищо.
Също като теб!
А ти? Ти какво искаш?
Защо продължаваш да се влачиш след мен?
Защо продължаваш да се правиш, че ти пука?
Защо се появяваш сега, когато не ми трябваш?
Къде беше, когато те виках?
Когато бълнувах името ти насън?
Защо не изчезнеш?
Защо наистина не забравиш, че ме познаваш?!
Забрави за мен...
Не ми говори! Не се сещай за мен! Не ме поглеждай!
Бягай от мен...
Бъди далеч!
Не ми се обаждай, не ми пиши, не ме питай, не искай съвети от мен. Дори не ме поздравявай!
Просто ме подмини, просто затвори очи, просто се обърни на другата страна, когато минеш покрай мен.
Защото
усмивка от мен повече няма да получиш,
очите ми повече няма да погледнеш.........
