Извинявай. Наистина извинявай. Като че ли не знам какво е. Като че ли не съм минала и аз оттам. Спокойна нощ ти пожелах и дано наистина е такава. Но вчера се рових и разглеждах и се зачудих за промяната. Възможна ли е? Ти ми каза, че не е туко що. Или поне при някои не е. Не знам... и тук мнението ми е противоречиво. Може пък и да съществува промяната като понятие, способност на един, която да повлияе на друг. Кой знае...? Този абзац е за теб. Помисли и ще поговорим някое междучасие... или някой час по български с пакет солети до нас.
А на теб, объркано къдраво момиче, всъщност въобще не знам дали си или не объркана, но ти – времето... лети, времето лекува. Но май понякога и наранява. Образът й още е в съзнанието ми, затворила очи и прегърнала дрехата.... и знаеш ли – всеки път изтръпвам от силата, която този спомен носи в себе си. И твоите постове, които бях чела, но препрочетох. И то точно ВЧЕРА! И те оставиха отпечатък върху мен, който засилва вярата ми в романтиката... или може би я връща обратно.
Едно благодаря също така. Благодаря, че прочете, че поговори, че ме успокои, че ми помогна. А ако аз успея, ще направя това за теб.
Why? Why? Why? Why? Why? Why? Why? Why? Why?
Намирам те и те губя,
любов луда като дъжд.
Тук е за миг
И тръгва изведнъж.
Помощ...
