Като теб

Понякога... не че е по-специален.
Не че е по-важен...
Напротив.
Съвсем обикновен...
Нормален.
До толкова уникален и до толкова единствен, колкото всички други.
Дори непознат...
Но все пак знаеш, че го има.
Този, който мисли като теб...
Който не чете мислите ти,
А разсъждава като теб.
И иска това, което искаш и ти.
И приема нещата така, както ги приемаш и ти.
И е все така еднакъв и различен едновременно.
Ето този някой знаеш, че е там...
Че диша, че говори, че се смее.
Просто е ТАМ.
Като теб.
Но и по-различно се чувства...
И преди, и сега.
И дори и да знаеш, че е така и че винаги ще бъде
Това разваля магията,
Защото пак си сам.
Дори той не е наистина като теб...