Омръзна ми да се нагласям според другите. Като че ли съм някаква програма, за която зависи какво ще натиснеш, за да промени тя образа си.
Уникална съм. И не ми е удобно да влизам в очертанията на другите. Защото аз си имам свои.
Омръзна ми да се заяждат с мен. По едно време бях свикнала. Това беше ежедневието ми. Но иначе по- ми харесва. И не искам пак да започваме отначало.
Не мога да меря всяка своя дума. Не мога да мисля какво казвам пред теб, за да кажа пред нея друго, докато той чува трето. Казвам едно! А ти... ако искаш го чувай.
И няма да съм дете за теб, понеже ти харесваш невинните; или зла с нея, понеже те са скарани; и няма да се правя на зряла, понеже някой-си се дразнел на детското държание.
Нека те са такива... и нека аз съм такава. Защото не мога да съм удобна на всички. Просто не мога да издържа... и едновременно да съм удобна и на себе си.
